Ахтопол – Град на любовта

В подножието на Странджа планина, на скален полуостров, е разположен гр. Ахтопол. Назад в миналото са останали легенди и спомени за слава, а днес скромното градче развива морски и планински туризъм. Възможностите за отсядане са много: хотели, вили, бунгала. Ахтопол е на 14 км южно от Царево и на 5 км северно от устието на р. Велека, което е част от Природен парк „Странджа”.

Мястото на днешния град е било обитавано още от новокаменната и желязната епохи, тук е съществувало селище на тракийското племе тини. Като град Ахтопол е основан около 430 г.пр.н.е.от византийския пълководец Агатон, който кръщава града на себе си – Агатополис.

Името на града се свързва и с легенда, разказваща за любовта между дъщерята на Зевс Агата и сина на Посейдон – Делфин. Великият гръмовержец Зевс бил против връзката на двамата влюбени и забранил на дъщеря си да се виждат. Тя ден и нощ тъгувала по Делфин и споделяла мъката си единствено с кукумявката Агао. Един ден Агата изпратила птицата да намери любимия й и да му каже, че още го обича и го чака. Делфин получил съобщението и отвлякъл своята Агата. Довел я тук, в днешен Ахтопол, където заживели щастливо. Оттук и името на града – Агапи-полис(от гр. „град на любовта”). Кукумявката Агао пък станала символ на града, тя се свързва и с много намерени монети с образа на кукумявка и бог Аполон, които навеждат на мисълта, че в древния град е имало работилница за монети.

Агатопол няколко пъти е включван в територията на България. Доказателства за това са оставени надписи на хан Крум от 812 г. и от цар Тодор Светослав през 1304 г., съобщаващи за неговото завладяване. Двадесет години след превземането на Одрин от османците Одринската митрополия премества седалището си в Агатопол. Малко по-късно обаче, градът също минава под османска власт.

След Балканската война (1912-1913 г.) той влиза в границите на България, а на мястото на изселеното гръцко население идват български бежанци от Източна Тракия.

През 1918 г. старинният Ахтопол е почти изцяло унищожен от пожар. В него изгарят митрополитската църква “Успение Богородично” и повечето църкви и параклиси в града – над 100 на брой. Запазени са само църквата “Възнесение Господне” от 1796 г., параклисът “Св. Марина” и част от манастирската църква “Свети Яни” (“Свети Иван Предтеча”), датирана от ХІІ век. Съвременният Ахтопол е издигнат изцяло на мястото на стария град.

На Ахтополския полуостров са запазени и останки от крепостна стена от тракийско време.

Централният плаж на Ахтопол е с дължина 2 км. Невероятното съчетание от девствена природа с иглолистни гори, спокойно море и мек климат правят този плаж и околността уникални. А точно на 5 км от град Ахтопол, преди село Синеморец, се намира един от най-живописните и интересни плажове по Южното Черноморие. Той се намира в широк открит залив и е своеобразна граница между р. Велека и морето. Предлага възможност за уединено плажуване (все още не е много известен) и наслаждаване на пищната зелена околност, влизаща в границите на Природен парк „Странджа”.

В близост до Ахтопол има още няколко дестинации, които трябва да се видят. Например село Кости, което е известно със своите танцьори нестинари, и село Варвара, намиращо се на 3 км северно от Ахтопол. В с. Варвара също има забележителна плажна ивица, а подводните рифове създават условия за гмуркане.

Позвънете
Translate »